Суджата Масей - Убийство в Широяма Суджата Масей - корица

 

2

 
Изглеждаше добре и облечен. Изпод клепачите си съзрях отпуснати рипсени панталони и ръчно плетен вълнен пуловер. Косата му бе мокра, значи все пак е успял да се вмъкне в банята.
- До десерта сигурно ще се лиша от кръвообращение в пръстите на краката, не мислите ли? - обърна се чужденецът към елегантната двойка.
- Алкохолът помага - отвърна по-възрастният мениджър. - Пийнете повечко и ще сте в състояние да седите на пода часове наред.
- Не чуват ли ушите ми очарователен ирландски акцент? - усмихна се на червенокосия мъж г-жа Чепмън.
- Шотландски е всъщност. Всички ние звучим еднакво на янките - промърмори мъжът.
- Г-н Глендининг е от Глазгоу, родина на всичко хубаво в онази земя! - изрецитира младият, поомачкан мениджър, който се бе присъединил към нас.
- Продължавай в този дух, Ямамото-сан, и ще те отведа у дома. Да играеш голф следобед...
- ... и да сияеш нощем! - изграчи г-н Ямамото, който промени драстично маниерите си, когато се обърна към големия шеф и проговори на японски. - Надявам се, че стаята на г-н Накамура не е твърде неудобна. А и г-жа Накамура сигурно е уморена след дългото пътуване с влак? Твърде много хора стояха прави около местата ви, нали?
- Радваме се, че сме тук, а вие сте направили приемлива организация - отговори г-жа Накамура на почти съвършен английски наклони лицето си към чужденеца. - Хю-сан, ние в Япония вярваме, че понякога простите неща са най-удобни. А и аз твърде много исках да усетите носталгичния начин на живот.
Докато изсмуквах вкусния бульон с юфка, преценявах Хю Глендининг. Въпреки че името му бе направо взето от “Завръщане в Брайдсхед”1, акцентът му не беше. Спомних си работническия говор в Глазгоу от филма “Трейнспотинг” и заключих, че и той не става. Търкалящото се “р” на Хю Глендининг и заоблените гласни си бяха негова собствена, запазена територия.
- Вие с тези хора ли сте? Чрез някоя туристическа агенция ли се запознахте с тях? - провлеченият говор на г-жа Чепмън отрезви езиковедските ми блянове.
- Работим заедно в Токио. Прекарвам празниците сам, затова г-н Накамура и съпругата му бяха така любезни да ме включат в пътуването си. Шофирах отделно, мислех си, че ще спестя време. Оказа се, че за толкова време бих прочел “Приказка за Генджите”!
Говореше за най-дългия и най-прочут японски роман, възтежък том, написан през ХI век, който вероятно щеше да стои на нощното ми шкафче и през ХХI век. Някак се съмнявах, че и той го бе прочел докрай.
- Ваш ли е “Лексус”-ът на паркинга? - проницателните очи на г-жа Чепмън не слизаха от Хю Глендининг.
Той се усмихна:
- “Лексус” се казва моделът им за износ. Тук им викат “Уиндъм”. Смешно, нали?
- Това се нарича янглийски - намесих се аз и всички се обърнаха към мен. - Нали знаете, това е новият език, създаден от японците за изразяване на кръстосани културни идеи. Тук универсален магазин се казва депаато (department store), а висши чиновници като вас - сарариман (salaryman).”
- Е, какво е тогава значението на “Уиндъм”? Няма никакъв смисъл - продължи подигравателно Хю.
- Ммм - промърморих, обезпокоена от арогантността му. - Може би игра на думи между прозорец и кралство2. Притежаваш всички гледки, понеже имаш луксозна кола...
- Хю поне е разполагал с достатъчно място - намеси г-жа Чепмън. - Японските влакове са ужасни. Никой не отстъпва мястото си на възрастни дами, а млади госпожици като Рей ги закачат. И само като си помисля как ме убеждаваха, че хората на Изток са толкова учтиви!
Сега, когато имаше вниманието на всички, г-жа Чепмън бе неудържима и навлезе в безмилостно пресъздаване на събитията. За щастие младият мениджър на име Ямамото ми дойде на помощ и измести разговора към по-малко взривоопасната територия за живота на г-жа Чепмън в САЩ. Аз си проправях път към рибата и зеленчуците и си сервирах втора порция ориз, докато тя описваше живота на пенсионерите в Дестън, щата Флорида, родина на най-красивия на света плаж с бял пясък. Все пак толкова много слънце действало отегчително и понякога старите момичета копнеели да попътуват.
- Съществува ли г-н Чепмън? - заинтригува се Хю, за да продължим с тази тема. Тя поклати глава - била вдовица. Докато той произнасяше съчувствени слова забелязах, че г-жа Накамура я гледаше накриво. Без съмнение безгрижните забележки на г-жа Чепмън относно запознаването с азиатци посредством туристически агенции бяха налели масло в огъня.
Обезпокоена, че се започва трапезна война между Изтока и Запада, наченах разговор за храната с младата двойка, която се бе присъединила късно към нас. Въпреки че говорех на японски, почувствах, че Хю Глендининг ни слуша. Когато се опитах дискретно да прикрия, че си сервирам от конското месо под няколко листа гарнитура, той вдигна своята и го изяде с удоволствие. Зачудих се дали би бил толкова щастлив, ако знаеше, че яде нещо, което някога е препускало безгрижно. Тогава именно чух, че шотландското национално ястие било нещо като овче шкембе, пълнено с дреболии.
- Вие от това се прехранвате, нали? Говорите на хората. Преподавате ли, или... - избоботи той, когато най-после млъкнах.
- Точно. Това е може би най-добрата работа, която би получила чужденка като мен. Бих предпочела да каталогизирам японски антики в малък музей, обаче след седмица търсене почувствах реалността. Двете ми единствени оферти бяха компаньонка в бар или учителка по английски. Избрах работата с повече здравни предимства.
- Възнамерявах да започна езиково обучение. Кажете, вие в “Берлиц” ли работите?
- Не, просто съм на договор във фирма за кухненски прибори. - Започвах да се притеснявам, че съм най-бедната, най-незначителната личност от групата.
- Кухненски прибори ли? Коя е фирмата: “Тайгър”, “Ничию”, “Зоджируши”? -упорстваше той.
- “Ничию” - отговорих, удивена от знанията му.
- Значи и вие сте от Токио. Аз съм международен юрист - мисля, че янките биха ме нарекли адвокат, нали? Г-н Накамура беше така любезен да ми позволи да се намеся в неговия отдел в “Сендай”. Досега не е имало катастрофи.
Сендай ми бе известен като град с древна история, известен днес с производството на мебели, така че с изненада научих, че също е и име на новоизлюпена компания за електроника. “Сендай” вероятно го бяха наели да помага при външната търговия, една съмнителна перспектива, като се има предвид сгромолясването на илюзиите в икономиката.
- Глендиниг-сан е добър приятел - нещо мазно се прокрадна в усмивката на г-н Накамура, когато кимваше към шотландеца.
- И ето защо искаме да споделим първата му новогодишна вечер в Япония - добави със сребристи тонове г-жа Накамура.
- Сецуко знае, че това е самотна вечер за мен. - Хю възнагради с хитра усмивка жената на шефа си. - В Шотландия новогодишната вечер е краят на цяла поредица празници. А 1 януари е най-хубавият ден от годината, традиционно избиран за празник вместо Коледа.
- Това не звучи християнски - г-жа Чепмън се намръщи по същия начин, както и пред табелките за баня.
- Та ние имаме езически корени! - отговори Хю жизнерадостно. - В едно от градчетата хората все още търчат по улиците с факли и в новогодишната вечер се пие от къща в къща. Никой не си заключва вратите, защото веселбите продължават до сутринта.
- Новогодишната вечер в Япония е време за семейството - отвърна Сецуко Накамура и благосклонният й поглед обходи всички освен мен: - Прекарваме времето с хората, които чувстваме близки и ядем на Нова година храни за късмет. Например, тази дълга юфка соба отбелязва смяната на годината. Зеленчуците и плодовете представляват урожая от полето и планината.
- Нещо като американския Ден на благодарността ли? - г-жа Чепмън погледна към вечерята с нарастващо любопитство.
- Не точно. Има интерес към, как се казва, плодовитостта... Малките кръгли неща като черни бобчета и рибешки яйца са надежда за раждане на много деца - отговори Сецуко.
- Рибешки яйца ли? - запъна се г-жа Чепмън.
Малко преди това бях схрускала върху листа си салата дребни рибешки яйца; за мен това беше по-евтин вариант на хайвера от белуга3, който моите родители вероятно сервираха на своя празник в Сан Франсиско.
- Не се раждат много деца - ни обясни г-н Накамура - правителството знае, че това е проблем - плащат някакви пари на семействата, които имат повече от две деца. Ала това едва стига да напълниш една чанта с продукти.
- Точно така - аз не мога да си помисля да се женя, преди да съм натрупал четири милиона йени в банката! - пошегува се г-н Ямамото.
- Ще трябва да работиш по-усърдно в “Сендай”, за да стане това. А и трябва да усъвършенстваш уменията си с дамите - изкряка г-н Накамура и подчиненият му се изчерви от притеснение.
- Ние в Америка имаме същия проблем - намеси се г-жа Чепмън. - Отглеждането на деца струва много скъпо. Но по мое мнение едно семейство не е семейство без деца. Отгледах две свои и сега, представете си, имам само една внучка! Тя е всичко за мен.
- Много е тъжно да нямаш деца. Аз самата нямам това щастие - с разтреперана усмивка продължи Сецуко Накамура.
Хю я ободри:
- Но ти си още твърде млада!
- Жена ми говори много като някоя глупачка - тросна се г-н Накамура. - Тя е като проклятие, което тегне над мен дори и в празничен ден.
Каза го на английски, така че всички разбраха. Усетих как до мен г-жа Чепмън се вкамени. В лицето на Хю нахлу червенина, но той не продума нищо.
Вероятно г-н Накамура просто беше в лошо настроение. Все пак си помислих, че е непростимо да говориш така на съпругата си. Погледнах скришом към Сецуко Накамура, която деликатно разрязваше суровото месо с пръчиците си. Въпреки че лицето й не изразяваше нищо, усетих от нея да се излъчва нещо - остри трептения на болка. Младият г-н Ямамото започна да бъбри за туристически дейности, но твърде късно, за да поправи неудобната тишина, легнала върху всички ни.

***

След вечеря г-жа Йогецу донесе малък телевизор в блестящата от чистота всекидневна, пусна го и излезе. Аз и г-жа Чепмън, която се оплакваше от липсата на облегалка за гърба, се настанихме на пода сред възглавничките. Опитах се да я обзаведа с нещо, ала тя измърмори, че по-добре би било да се качи в стаята и да си почине.
Младата двойка, с която си бях бъбрила на масата, седна на пода до мен.
- Всяка година пътувам до вашата страна за “Хонда Мотор Къмпани” - каза мъжът, чиито малки правоъгълни очила му придаваха вид на добродушна кукумявка. - Казвам се Таро Икеда. Съпругата ми Юки се притеснява да говори английски.
- Всъщност бих искала да се опитам, с ваша помощ - колебливият й английски веднага ме заплени. Аз се представих на родния си език и те заедно кимнаха с одобрение, като чуха японското ми име.
Таро попита:
- Кой канджи използвате, за да го изпишете?
Второто ми име беше доста обикновено, обаче първото имаше над дузина различни значения според начина на изписване. То можеше да означава красота или поклон, или студенина, или просто числото нула; канджи-то, което баща ми бе избрал, бе по-малко познато и означаваше нещо, сродно на кристална яснота. Трябваше да им го нарисувам, за да разберат.
- Моето име означава сняг. Аз обича снежното време много - изчурулика Юки на ученическия си английски.
- Това първото ви идване тук ли е? - запитах.
- Не, второто. Ние много обичаме да скиорстваме - отвърна Юки.
- Да караме ски, Юки, да караме ски. А и аз трябва да спомена хобито си: древна криминалистика - намеси се Таро.
- Криминалистика ли? - попитах разтревожено. Странно хоби за когото и да е, да не говорим за такъв праволинеен на вид млад мъж; по начина, по който Юки извъртя очи, можеше да се предположи, че е съгласна с него. Ала японците бяха сътворили едни от най-ужасяващите истории за призраци в света, така че разбрах къде може да се корени страстта му.
- Тук е призрачната столица на Япония! Знаете ли великата й история? - попита Таро.
Знаех само общата история на Широяма. Градът някога е бил седалище на феодален владетел, Геки Учида, който построил крепост, боготворена в цяла Япония. И, както ми казваше Таро, господарят Учида е бил човекът, отговорен за израстването на Широяма като център на декоративните изкуства.
- Господарят Учида е създал толкова много работа за народа - да секат дървета за мебели и да проектират шункей. Съжалявам за лошия си английски, но не мога да го преведа точно - извини се Таро.
Сецуко Накамура, която бе заела най-хубавото място край огнището, въздъхна нетърпеливо:
- Шункей е прочутото лакирано дърво на Широяма, от което се правят чаши и кухненска посуда. Красотата е в това, че лакът е толкова извънредно фин, че могат да се видят зрънцата дърво под него.
- Възможно ли е да се открие древно шункей наоколо? - се заинтригувах.
- Да, но съм сигурна, че ще бъде скъпо и прескъпо за вас - студените, съвършено изписани очи на Сецуко се спряха за момент върху моите, сетне се обърнаха към Хю.
- Лакът не е интересен, а историята за призраците - възропта Таро. - Най-възрастният син на господаря Учида управлявал имението след смъртта му, но за жалост бил много лош владетел. И така, един негов братовчед решил да извърши преврат. Най-възрастният син бил убит. Семейството му избягало, с изключение на една дъщеря, Мийо, която останала и се опитала да воюва с братовчед си.
- Физически ли? - запитах, а в главата ми се оформи драматична картина.
- Като повечето жени-самураи, тя носела малък кинжал в кимоното си, за всеки случай. Използвала го срещу братовчед си. - Таро замълча, а очите му обходиха наоколо, за да се уверят, че всички го слушат. - Раната не била смъртоносна. Слугата му й отнел кинжала и понечил да я убие, ала този братовчед имал милостиво сърце и я оставил жива. Срамът от провала бил твърде силен за принцеса Мийо. Тя не пожелала да се присъедини към семейството си. Може би са щели да си помислят, че новият господар я е пощадил, защото... - той сви устни, а аз реших, че си мисли за изнасилване.
- Войниците я освободили извън крепостта. Тя избягала в гората и никой никога не я видял отново. Но след време някои хора, които са били в гората, разказвали, че са видели красива девойка с фино, старомодно кимоно. Тя заставала пред тях и после изчезвала. А когато има силен вятър, хората обичат да казват, че Мийо плаче. - Щом разказът му свърши, Таро Икеда се поклони в очакване на аплодисменти.
- Значи наистина си е най-вече суеверие - промълвих аз. Не вярвах и половината от това, но си помислих, че ще е грубо да го спомена.
- Не и за мен! Това е историческото ми изследване. Проучвал съм музеите тук. Претърсвал съм гората с метален детектор за доказателства: оръжие и други.
- Намира обаче само бирени кутийки - подсмръкна Юки.
- Да, нямах успех - Таро не звучеше разколебан. - Вероятно съкровищата й са били намерени преди много години.
- По мое мнение братовчедът-победител е бил твърде щедър към враговете си.
Как се е проявил като владетел? Бил ли е способен да изгради икономическата база на града? - заговори Хю, както си беше полуизтегнат край огъня.
Догади ми се да гледам как Сецуко извършваше изтънчения ритуал на притопляне на шишенце сакe4 върху пламъка и изливане на няколко глътки в малка лакирана чинийка за него. Ритуал на жена, грижеща се за мъжа си. Къде се бе дянал г-н Накамура все пак?
Таро сви рамене:
- Всички се съгласяват, че новият управник е спасил града. Той накарал хората да се съсредоточат върху дървения материал - занимание, далеч по-важно за бъдещето, отколкото лакът шункей.
- Вярно ли е? - попитах г-жа Йогецу, когато тя влезе, за да освежи резервите на Сецуко и Хю от сакe.
Съдържателката вдигна рамене.
- Бизнесът тук върви. Избягалата принцеса е просто една история за туристите. Ако е съществувала дъщеря, то тя е скитала със семейството си, когато то е напуснало крепостта. Като всяка друга дъщеря - добави непоколебимо г-жа Йогецу.

 

***

Мислех си за тази история, докато разлиствах пътеводител за Японските Алпи, след като компанията се изнесе от дневната. Легендата е била удобен способ за града да се придаде романтичен вид на бруталния преврат. Призрачната съдба на принцесата си бе чиста пропаганда, паста от сладък боб, намазана по краищата като десерт.
Един хубав мъж на около петдесет години, с гъста, на места бухнала сребриста коса, излезе от кухнята. Юки му каза колко й е харесала вечерята, аз също се съгласих. Човекът изглеждаше изтощен, но успя да се поклони учтиво в знак на благодарност, преди да излезе.
- Съпругът й е толкова талантлив готвач. Защо и моят не е такъв - оплака се Юки. Японските съпрузи имаха лошата слава, че дори вода не могат да стоплят.
- Той е талантлив. Толкова много ядох, че ще минат дни, преди да мога да го компенсирам с ходене - преувеличих аз в чест на момичешкото си самочувствие.
- О! Тогава елате с нас на нощна разходка - Юки и Таро отиваха до най-стария храм на Широяма, където в чест на Новата година щяха да прозвучат 108 звъна според будисткия календар. Планирах да отида сама, обаче мисълта да бродя в непознат и мрачен град с нови приятели бе по-привлекателна. По настояване на Юки отидох горе да поканя и г-жа Чепмън.
Почуках няколко пъти на втората врата след моята и я повиках по име. Отговор нямаше, освен звука на телевизора, от който с гръм се чуваше някаква природонаучна програма на английски. Когато се обръщах, за да сляза по стълбите, Хю Глендининг отвори вратата си.
- Почакайте само минутка. Исках да ви кажа, че съжалявам, но долу почти нямах шанс.
- Радвам се, че не успяхте - тук си беше същото, при тези тънки като хартия врати, които ни отделяха от останалите.
- Сега, когато разбрах, че сте били жертва на сексуално нападение, се чувствам доста конфузно. Сигурно сте разстроена от следтравматичен стрес и тем подобни. - Хю ме изгледа, сякаш бях някакво странно същество, “насилената жена”.
- Няма нищо. Нахлуването ви при мен може да е било отвратително, но се съмнявам да остави някакви психически белези - понечих да потегля.
- Колко идиотско от моя страна. Моя е вината, че не се справям с тия проклети канджи. А и като ви видях отначало - косата ви - помислих, че сте момче. Разбира се, в момента, в който се обърнахте, разбрах грешката си - той ме възнагради със същата секси, хитроумна усмивка, която предложи на Сецуко Накамура.
- Откога точно сте в тази страна? - запитах.
- Девет месеца, нещо такова...
- Предлагам ви да се научите да четете табелките за баня, ако планирате да останете по-дълго. Имате извънредно голям късмет, че не изненадахте някоя японска дама и не я обидихте невероятно много.
- Но вие сте повече или по-малко японка. Въпреки че не разбирам каква игра играете с националността си.
Стиснах зъби и отговорих:
- Наистина няма значение откъде са родителите ми, нали? Тъй като не съм обвързана от традицията, няма да ви оставя да се отървете така лесно, да се възползвате...
- Да се възползвам ли? - запита той, а в гласа му прозвуча смях.
- Да, начинът, по който несъмнено се възползвате от хората в тази страна, които са твърде учтиви да ви кажат какво да направите със себе си! - издекламирах бързо.
- Вие сте трудна жена, Рей Шимура. Аз тук ви се извинявам, при положение, че за мен ситуацията също беше неудобна. Бог ми е свидетел, че и аз се засрамих да бъда видян гол-голеничък.
- Окей - отвърнах аз със свръхчовешко усилие да запазя спокойствие - разбирам, че беше случайност. А и знам, че японският не се научава за един ден. Но трябва да се научи.
- Добре тогава, моля ви за помощ! Считайте ме за преподавателското си задание за празниците.
Отново забелязах усмивката му - този човек никога ли не се чувстваше притеснен? - и казах:
- Вече общувате с човек, говорещ японски.
- Сецуко?
Нея имах предвид, но той можеше да постъпи по-тактично и да спомене някой от колегите си мъже. Съвършено синхронизирано вратата до неговата се отвори. Въпросната жена изникна оттам, облечена само с юката и великолепните си перли.
- Сега пък какво има, Хю? - заговори му интимно, почти като съпруга.
- А, практикувам разговорните си умения на английски. Време за баня ли е?
- Да. А ти? - гласът й просто го канеше.
- Вече го сторих. Доста е гореща водата. Парен каша духа - намигна ми Хю.
- Извинете, но нима възнамерявате да си носите перлите, докато се къпете? - прекъснах ги аз, като спрях погледа си върху огромните перли на Сецуко. Колкото и да не я харесвах, не можех да понеса идеята, че нещо толкова ценно би било унищожено.
- Разбира се. Специално тази минерална вода е отлична за перлите. Освежава ги. - Сецуко погали огърлицата си. - Тъй като сте американка, вероятно не го знаете.
- Американките предпочитат диаманти, нали така? - подразни ме Хю.
Ако това беше опит да ме защити, то той прозвуча гнило. Реших, че и двамата заслужават кратка лекция от типа, който използвах при най-непокорните си групи от млади търговски пътници
- В музейната си работа научих, че случайното потапяне в солена вана е относително безвредно за перлите - с удоволствие гледах как позата на Сецуко стана непоколебима. - Както и да е, точното солено съдържание на водата тук е неизвестно. Причината, поради която ще ви посъветвам да не мокрите перлите си, е, че водата ще отслаби връзките между тях и е възможно да се скъсат. Ето защо, когато всяка година ги почиствате, те биват нанизвани отново. - Тук направих пауза. - Къде ви почистват професионално перлите?
- В “Микимото”. - Сецуко отвори широко облите си очи, преди отговорът й да изсвисти.
Хю ме поздрави подигравателно.
- Добра работа, но знаете ли също толкова и за поддържането на текстилните тъкани? Трябва да гладя сега...
- Не - изплюх думите си аз. - А и защо не отидете да се изкъпете с нея? Може би този път няма да се опарите.
Дразнещият чуждоземен смях на Хю Глендининг ме последва дори и на долния етаж и аз се проклех, че не успях да се измъкна сама по подобаващ начин. Това бе проблем, по който трябваше да поработя сериозно. Може би през настъпващата година.

 

3

Сутринта на Нова година през щорите шоджи на прозореца проникваше слънце и изпълваше спалнята ми с бледа, разлята светлина. Взрях се в часовника си и видях, че е седем и половина. Знаех, че е по-добре да се измъкна бързо изпод юргана, ако искам да имам банята само за себе си.
Тъй като през нощта бях изключила газовата печка за по-безопасно, напускането на леглото бе болезнена процедура. Веднага врътнах ръчката на най-силната позиция, събрах облеклото си и се завтекох надолу.
Върху вратата на банята вече висеше знакът “Жени”, ала вратата заяде, когато се опитах да я отворя. Поиграх си с ръкохватката и когато вратата се разклати и се открехна, видях в съблекалнята едно ведро, пълно с дрехи. Розовото поло, грейката за ски и дантеленото бельо можеха да означават една от две възможни жени. Съблякох се, ала за всеки случай увих кърпа около кръста си, преди да надзърна в отделението с ваната.
- Душът отляво има по-добра струя. Ела бързо, сигурно си замръзнала! - Юки Икеда с порозовяло лице се беше потопила до раменете в гореща вода.
- Къде е съпругът ти? - не можех да повярвам, че не ползват заедно банята.
- Спи като голяма купчинка смет! - извъртя тя очи и ме разсмя.
Топлият душ ми донесе радост, ала влизането в обвитата с пара вана беше райско. Настаних се срещу новата си приятелка, която учтиво погледна към тавана, докато слагах кърпата си встрани.
- Защо си станала толкова рано? - зададох въпроса си на японски, след като го нямаше авторитарния й съпруг да настоява за практикуване на английския й.
- Чиста лудост! Искахме с Таро да си устроим романтична баня снощи, обаче цяла нощ имаше табелка “Жени” върху вратата. Опитах се да проверя в съблекалнята, но вратата беше залостена.
- Имаше парче хартия отстрани. Имах проблем тази сутрин, но сега всичко е наред.
Юки поклати глава:
- Искрено казано, мисля, че това място става малко неуредено. Когато влязох сутринта, в банята беше много разхвърляно. Покривалата - тя посочи трите части от твърда пластмаса, грижливо подредени встрани - бяха пръснати по пода. Така че водата е малко по-хладка, отколкото трябваше да бъде.
Ваната бе достигнала нужната температура според мен, но аз направих необходимата съкрушена физиономия.
- Надявам се, че някой чужденец не е използвал сапун във ваната. Зная, че американците и англичаните го правят. Може би не разбират обичая ни да се мием първо на душовете.
Тя ме връщаше към неприятните спомени за времето, когато бях повикана да превеждам на майка ми, американката - процедура, която я унижи и ме накара да се държа извънредно отбранително. Смених темата към разходката ни.
- Не, за мен беше удоволствие! На вас хареса ли ви?
- Много. - Струваше си да отидем, въпреки че разходката, на която си мислех, че ще бъдем сами, бе прекъсната от г-н Накамура и Ямамото, които се появиха по средата на пътя. Съдейки по дишането им, предположих, че са тръгнали известно време след нас и бяха тичали, за да ни настигнат.
В храма почти изпуснах фотоапарата си, когато видях група млади мъже с къси памучни куртки и препаски да бият камбаната. Бях виждала оскъдно мъжко облекло по религиозни фестивали през лятото, но никога в десетградусов студ. Обърнах си главата, от което Юки изпадна в припадък на кикотене.
- Това е част от новогодишната традиция, Рей-сан! Носенето на толкова леки дрехи показва силата им.
- Твърде е студено за това - краката ми се бяха вкочанили под два чифта чорапи и планинарските ми обувки.
- Тези момчета са се стоплили с алкохол - ме бе уверил Таро. - Не се безпокой за тях.
Когато младежите свършиха, всички зааплодираха и се наредиха да се опитат да позвънят сами на камбаната. Това действие бе по-сложно, отколкото бях очаквала; то включваше дърпане на въже, което раздвижваше щифт, който на свой ред се удряше в огромната бронзова камбана. Г-н Накамура опита пръв и се бори дълго, като издаваше само несръчни полутонове. Твърде много бира. Той се пошегува с това и подаде въжето на младия г-н Ямамото, който замахна с лекота, благодарение на силните си ръце, после изведнъж посърна и каза, че несъмнено вятърът му бе помогнал. Таро и Юки се справиха задоволително. Когато дойде моят ред, въжето ми се стори малко неудобно, но се изненадах от себе си, защото се чу мек, нежен звън. Помолих се за световен мир, тъй като не можах да измисля нищо лично, което да има нужда от помощ.
- Страховито! Трябва да сте играли бейзбол - най-после се бе появил Хю Глендининг. Небрежното му набутване в опашката породи стрелкащи погледи измежду останалите чакащи реда си.
- Не съм. Просто съм правила подобни неща и преди - отговорих и отстъпих от камбаната.
- Тоест? - Хю не пожела да отстъпи.
Обясних за моите визити на неделния битпазар, организиран върху площите на токийските шинтоистки5 гробници. Веднъж озовала се там, все ме теглеше към олтарите, преливащи от златни листа и бронз. Въпреки че шинтоизмът и будизмът бяха различни религии, използваха величествени камбани.
- Интересно - каза той, но по начина, по който гледаше над мен, бих казала, че едва слушаше. - Срамота е, Сецуко не дойде. Оплака се от главоболие.
- Съжалявам да чуя това. - Въпреки че не бе поискала да се изкачи след дългата и отпускаща баня, духът й бе с нас: лошият й дух.
- Наистина ли?
- На кого му пука? - прозвучах като средношколка, но този път не успях да се овладея. Докато крачех мрачно да настигна останалите, осъзнах, че Хю изкусно бе изградил в главата си любовен триъгълник. Предстояха пет дни на глупаво заблуждаване, ако не се откъснех бързо от тази ситуация.

***

Беше по-добре да се държа близо до жени като г-жа Чепмън и Юки. Скришом погледнах как новата ми приятелка излиза от ваната. Тя имаше моя ръст, но бе около 6-7 кг по-лека. В Америка биха я заподозрели, че тайно се измъчва от недояждане. Всъщност тя просто имаше слаби японски кости.
- Аз мисля, че си необикновено момиче, Рей-сан. Ами родителите ти? Защо не си с тях за новогодишните празници? - попита Юки.
- Те са последните хора, които искам да видя - свих лице в гримаса, и когато Юки изшътка неодобрително, си признах, че не искам да прекарам малкото си почивни дни да ги слушам как настояват да се преместя обратно при тях. Бях единствено дете; биха могли да изразходват неограничени средства и енергия за мен. В Токио ме задържаше идеализмът, както и страхът, че ако прекарам една нощ в удобното си пухено легло в Сан-Франсиско, ще ми е невъзможно да изляза обратно от него. Обичах лукса. Отказването от него бе едно от нещата, с които се гордеех.
- Странна си. Искаш ли да дойдеш с нас да караме ски днес? - попита Юки, докато се подсушаваше.
- Всъщност повече си падам по храмове и музеи - изправих се, като си глътнах малко корема.
- Е, тогава трябва да дойдеш с нас утре, когато ще посетим старото кметство. Било е съдилище, но и затвор за хора в края на седемнайсети век. Има стая за разпити, където са били измъчвани престъпниците. Просто е ужасяващо! Естествено, съпругът ми ще направи няколко снимки.
След като се облякохме, Юки ме помоли да й помогна да изсуши със сешоар прическата си на паж. После настоя да променим стила на моето момчешко подстригване, но се отказа бързо с думите:
- Харесвам косата ти! Толкова е не-японска!
Тогава й казах за американската ми майка, а тя въздъхна:
- Това е романтично. Всъщност личи от костната ти структура. - Тя посочи бузите ми. - Силен американски характер. Не си типична конкецуджин.
Думата, която означаваше човек с половин японска кръв, ме накара да трепна. Г-н Като, шефът ми в “Ничию”, ме бе запитал за етническия ми произход по време на интервюто ми за работа, и с тъга в гласа ме посъветва да го запазя за себе си. Учителките-блондинки със сини очи винаги бяха хит и получаваха най-добре платените служби. Японското лице усложняваше нещата, може би загатваше, че съм айноко - дете, родило се от краткотраен, нелегитимен съюз. Всъщност, майка ми от Балтимор и баща ми от Йокохама са се срещнали в Сан Франсиско при откриването на галерия на Исаму Ногучи. Те се оженили бързо, но получили моя милост три години по-късно. Имах кафеникаво-черна коса, малък японски нос и очи с форма на лешници. Все пак безспорно си бях конкецуджин. Ненавиждах думата, дори да бе произнесена от някого с безобидни намерения.

 

***

Двамата мъже се гледаха един друг, препречили коридора, по който се връщах след банята си.
- Ако можех да намеря проклетия си клетъчен телефон, можехме да позвъним на полицията - гласът на Хю Глендининг, явно току-що събуден, стържеше като пила. Той бе облякъл своята юката върху пижамата и стоеше бос на студения дъсчен под.
- Няма смисъл да отиваме до крайности - отговори г-н Накамура, също по халат, но поне обут с чехли.
- Рей, вече сте станала и сте облечена - Хю обърна сънливия си поглед към мен. - Виждали ли сте Сецуко, ъъ, г-жа Накамура?
- За последен път я видях, преди да отиде да се къпе снощи. И вие присъствахте.
- Това беше около девет, нали? - поколеба се г-н Накамура. - Спомням си сега. Бях в стаята си и четях. Точно преди полунощ слязох долу и излязох с Ямамото.
- Задръж малко. Не ми ли каза, че съпругата ти има главоболие и не иска да отиде в храма? Кога ти го каза? - Хю се приближи към колегата си, който се дръпна зад гърба ми в бързината да осъществи някаква дистанция.
- Не исках да притеснявам никого от групата с моя проблем. - Г-н Накамура се прокашля с режещ глас, който говореше за пристрастеност към цигарите.
- Ами когато се върна от храма? Видя ли я тогава? - запита Хю.- Ти беше толкова уморен, исках да заспиш, да не се безпокоиш. - Той се изкашля отново
- Искаш да кажеш, че съпругата ти не си е била в леглото и това не ти се е сторило странно? - гласът на Хю се извиси до неподобаващо за новогодишната утрин ниво.
- В Япония съпрузите и съпругите... имат повечко разстояние помежду си - отговори болнаво Накамура.
Хю ми хвърли въпросителен поглед и аз му кимнах леко. Леля ми Нори делеше един матрак с братовчед ми Том до седемгодишната му възраст, а и много от майките, които работеха в нашата компания правеха същото. Ала г-жа Накамура беше бездетна.
- Настанени бяхте в една и съща стая тук, вярно ли е? - сякаш Хю бе решил да превърне коридора в своя съдебна зала.
- Разбира се, но нямаше да бъде учтиво от моя страна да ви безпокоя снощи, Глендининг-сан!
Хю погледна към пода за няколко секунди. Когато заговори отново, гласът му бе равен:
- Ще попитаме онази жена за това.
- Г-жа Йогецу - подметнах.
- Да, г-жа Гецу. И ако г-жа Гецу не е настанила съпругата ви в отделна стая, предлагам да започнем да я търсим.
Каква ли ситуация би подтикнала някоя жена да спи отделно от съпруга си в новогодишната вечер? Помислих си за Сецуко и съпруга й, след като се върнах в стаята си и се сресах, опитвайки се да отстраня свещенодействията на Юки. Сецуко - странно бе, че знаех първото й име, но и идея си нямах за това на съпруга й. Не че исках да го зная. Начинът, по който бе говорил на съпругата си снощи, беше брутален, и аз си спомних как в храма се шегуваше грубо с Хю относно група гимназистки. Не, той ни най-малко не се беше обезпокоил за нея.

 

***

Трудно беше да се радвам на закуската, въпреки че сякаш бе излязла направо от моите вегетариански Зен-мечти: зони, специален новогодишен бульон от зеленчуци, също парен ориз и чинийки, пълни с цветна туршия. В допълнение имаше мочи, лепкав оризов кейк.
- Помолих за препечени филийки, обаче тя май не разбра - г-жа Чепмън гледаше нещастно към яденето си.
- Просто го опитайте. Наистина е вкусно - предложих, преди да споделя половинчатата истина:
- Липсвахте ми снощи.
- Е, какво правихте, боядисахте града в червено? - острият взор на г-жа Чепмън ме увери, че не се е хванала.
- Не, само отидохме да видим как Новата година звънна на вратата в храма. Почуках ви на вратата, но може би сте...
- ...спали здраво - продължи г-жа Чепмън. - Бирата винаги ми се качва направо в главата. Пуснах специалния канал на “Нешънъл Джиографик” и трябва да съм заспала. Когато се събудих, вече играеха някаква дива гимнастика.
Ямамото и Накамура влязоха, облечени с тежки пуловери и ски-грейки. Значи изчезналата съпруга не бе достатъчна, за да се провали плануваният спорт. Гневът ми ме удиви, при положение че дори не харесвах Сецуко Накамура. Докато си разделяше пръчиците, г-н Накамура ми хвърли отровен поглед, а аз му го върнах обратно. Не бях изслушала детайлите по проблема му доброволно - бях мобилизирана. Продължих да си ям зеленчуците и поканих г-жа Чепмън на сутрешната си разходка в планината. Тя отклони поканата под предлог, че иска да пазарува сувенири в града. Не я убеждавах повече. Хареса ми идеята да походя бързо самичка, за да се избавя от обезпокоителните усещания, които не можех изцяло да определя.

 

***

Десет минути по-късно бях навън и се възхищавах на гледката: снегът бе покрил колите и бе превърнал паркинга в ослепително бяло поле. В снега имаше някаква шарка, нежни следи, които можеха да са единствено от котка. Проследих дирята до задния двор на хотела и открих врата от бамбук, която открехнах. Навлязох в малко пространство, където снегът бе поръбил клоните на жестоко окастрени дървета като бродерия. Бурен вятър запрати куп снежни парцали надолу и аз дръпнах нагоре качулката на дрехата си и продължих нататък, като виках гальовно котката, която би трябвало да се е спотаила някъде. Следите от лапички свършваха при куп мъртви листа и клони, грамада отпадъци, съвсем не на място в стилизираната градина. Опипах с пръсти в купа, опитвайки се да подканя животното да не се крие. Листата се раздвижиха, но открих друго нещо.
Това, което изглеждаше като кора от дърво, се оказа замръзнал кичур човешка коса. А бледият пълзящ клон беше слаба ръка с избръснати по свръхженствения маниер на повечето японски жени косми. Последното, което възприех, преди краката ми да се предадат, бяха алените лъскави нокти, един от които счупен. Нещо, което Сецуко Накамура нямаше да понесе, ако беше жива.

 


1“Завръщане в Брайдсхед” - роман от английския писател Ивлин Уо (1903 - 1966), автор на осмиващи съвременното му общество романи.
2 На английски window и kingdom.
3 белуга (рус.) - голяма бяла есетра
4 саке (яп.) - алкохолна напитка в Япония, направена от ферментирал ориз и обикновено претопляна преди сервиране.
5 Шинто (яп. - “бог”) - първостепенна религия в Япония, в която се набляга на обожествяването на природата, древните предци и древните герои, както и на самия император приживе. До 1945 г. е била официална държавна религия.

 

КРАТЪК РЕЧНИК НА ПО-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИТЕ ЯПОНСКИ ДУМИ И ИЗРАЗИ

А

айноко - дете, плод на незаконна връзка

Б

бусодзоку - хулигани, рокери, младши членове на японската мафия
бака - глупак!

Г

гайджин - леко негативно название на всеки не-японец

Д

депаато - универсален магазин на янглийски (англ. - department store)

З

зони - бульон от зеленчуци

И

Ирашаймасе - Добре дошли!

К

киуши - възпитател, учител
канджи - пиктограма, картинка на понятие
конкецуджин - човек от смесен брак на японец/японка с чужденец
котацу - ниска масичка за пиене на чай
коуден - подарък в пари по всякакъв повод
Коничиуа - Добър ден
Конбануа - Добър вечер

М

миншуку - хан, страноприемница, семеен хотел
мочи - оризов кейк
моши-моши?- моля?
мисо - вид диетична храна от соя
мура - село

О

ойша-сан - ласкателно име за лекар
окаа-сан - мама
оба-сан - баба
ото-сан - баща
ониджири - ориз, увит във водорасли
оден - вид бульон

Р

рейдзоко - хладилник

С

сушизуме - оризово кюфте
сенсей - почетна титла за учител или лекар в Япония
Сумимасен - Извинете
сашими - ястие от тънки резенчета сурова прясна риба, сервирана със соев сос
сараримен - янглийски за главен мениджър( salaryman)
соба - вид юфка
Сайонара - Довиждане
Скотланджин - Шотландия

Т

татами - рогозка, килимче
тансу - вид скрин
тофу - букв. “червено зрънце”, мека, подобна на сирене храна, богата на протеини, съставена от екстракт от соеви зърна; използва се за супи и пр.

У

уаши - вид украса

Х

хаши-ока - поставка на дървените пръчици за хранене
хирагана - японско фонетично писмо
хибачи - мангал
хан - пръчица, на която е закрепен печат с канджи със собствен подпис

Ц

цуя - церемония по прощаване с покойник

Ч

-чан - умалителна наставка

Ш

шункей - лакирано дърво
шоджи - вид хартиено платно, спускано върху прозореца или за организиране на стаичка
шиитаке - вид гъби
ши - числото четири; смърт

Ю

юката - халат за баня
юкашита - ниша в пода

Я

ясашии-хито - лесен, приятен човек
якудза (я-сан) - японската мафия