Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните продукти


В сила от 10.06.2006 г. Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.

Раздел II.
Изисквания към наименованията на текстилните продукти

Чл. 4. (1) При етикетиране на текстилни продукти трябва да се ползват само наименованията на текстилни влакна, определени в приложение № 1.

(2) На всяко наименование на текстилно влакно трябва да съответства описанието, посочено в приложение № 1.

(3) Наименованията от приложение № 1 не могат да бъдат използвани като наименование на друго влакно, като прилагателно или като корен на дума в наименованието на друго влакно на какъвто и да е език.

(4) Думата "коприна" не може да се използва за означаване на вида или за друго специфично представяне на прежди от текстилни влакна.

Чл. 5. (1) За състава на текстилен продукт не могат да се ползват означения като "100 %", "чист" или "само от" и подобни на тях, ако продуктът не е съставен изключително от посоченото влакно.

(2) Текстилен продукт може да съдържа най-много до 2 на сто от масата си друг вид влакна (примеси), при условие че това количество съществува по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство.

(3) За текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, се допуска съдържание на примесите по ал. 2 до 5 на сто.

Чл. 6. При етикетиране на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, едно от които съставлява най-малко 85 на сто от общата маса, трябва да се обозначава:

1. наименованието на това влакно, последвано от неговото процентно съдържание от общата маса, или

2. наименованието на това влакно, последвано от думите "85 % минимум", или

3. пълното процентно съдържание на продукта.

Чл. 7. (1) При етикетиране на текстилен продукт, съставен от две или повече влакна, когато никое от тях не достига 85 на сто от общата маса, трябва да се обозначава наименованието и процентното съдържание от масата най-малко на две от основните влакна в продукта, последвано от наименованията на другите съставни влакна в низходящ ред по маса, със или без тяхното процентно съдържание спрямо масата.

(2) Влакна, които поотделно съставляват по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, могат да бъдат обозначени общо с наименованието "други влакна", последвано от цялото процентно съдържание спрямо масата.

(3) Когато наименованието на влакно, което съставлява по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта, е точно определено, се обозначава пълното процентно съдържание на състава на продукта.

Чл. 8. (1) При етикетиране вълнен продукт може да се означи като "необработена вълна", когато е съставен изключително от влакна, които:

1. не са били включени предварително в състава на завършен продукт;

2. не са били подложени на плетене, предене и/или сплъстяване, освен ако това се изисква от производството на този продукт;

3. не са били повредени в процеса на производство или употреба.

(2) Означението "необработена вълна" може да се използва за обозначаване на вълна, съдържаща се в смес от влакна (влакнеста смес), когато:

1. цялото съдържание на вълна в сместа отговаря на изискванията на ал. 1;

2. съдържанието на вълната в сместа е не по-малко от 25 на сто от общата маса на сместа;

3. в случай на кардна смес вълната е примесена само с още едно друго влакно.

(3) В случаите по ал. 2 при етикетиране трябва да се посочва пълното процентно съдържание на влакната в състава на продукта.

(4) В случаите по ал. 1 и 2 съдържанието на влакнести примеси, допуснато по технически причини, не може да е по-голямо от 0,3 на сто, включително за вълнени продукти, преминали процес на кардиране.

(5) В допълнение на означението по ал. 1 могат да се ползват и означенията по приложение № 1а при спазване изискванията на ал. 1 - 4.

Чл. 9. При етикетиране на продукти, имащи чиста памучна основа и чист ленен вътък, в които процентното съдържание на вътъка представлява не по-малко от 40 на сто от общата маса на неоразмерения плат, може да се ползва наименованието "памучно-ленена смес", придружено от уточнението "чиста памучна основа - чист ленен вътък".

Чл. 10. Наименованията "смеси от влакна" ("влакнести смеси") или "неспецифициран текстилен състав" може да се използват за продукти, чийто състав трудно може да се определи по време на производствения процес.

Чл. 11. (1) Когато текстилни продукти, предназначени за краен потребител, имат процентно съдържание на състава в съответствие с изискванията на чл. 6, 7, 9 и 10:

1. се допуска съдържание на примеси от други влакна до 2 на сто от общата маса на текстилния продукт, при положение че това съдържание се налага по технически причини и не е добавено съгласно установената практика за производство; за текстилни продукти, преминали през процес на кардиране, съдържанието на примеси от други влакна може да е до 5 на сто от общата маса на продуктите, без да се нарушава изискването на чл. 8, ал. 4;

2. се допуска производствено отклонение от 3 на сто между обявеното влакнено съдържание и процентното съдържание, получено от анализа, по отношение на общата маса на влакната, посочена на етикета; такова отклонение може да има и за влакна, които са описани в низходящ ред по отношение на масата, в съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 2, когато тяхното процентно съдържание не е означено, както и за влакна по чл. 8, ал. 2, т. 2.

(2) При анализа отклоненията се изчисляват поотделно. Общата маса, която трябва да се вземе предвид при изчисляване на отклоненията по ал. 1, т. 2, трябва да е масата на нишките на завършения продукт минус масата на всякакви чужди влакна, открити при прилагане на отклоненията по ал. 1, т. 1.

(3) Прибавянето на отклоненията по ал. 1 се допуска, когато при извършване на анализа се установи, че страничните влакна във връзка с отклоненията по ал. 1, т. 1 са от един и същ химичен тип с едно или няколко от влакната, посочени на етикета.

(4) Когато за отделни продукти производственият процес изисква по-високи отклонения от определените в ал. 1, при проверките по чл. 26 за съответствието на продукта може да се допусне прилагането на по-високи отклонения от определените в ал. 1 само в изключителни случаи и когато производителят е посочил предварително адекватни обяснения.

(5) (В сила от 01.01.2007 г.) Комисията за защита на потребителите информира незабавно Европейската комисия за случаите по ал. 4.

Чл. 12. (1) Видими и разграничими влакна, използвани с декоративна цел, които не превишават 7 на сто от масата на крайния продукт, не се включват в състава на влакнената структура, определен съгласно изискванията на чл. 5 - 7, 9 - 11, при спазване изискванията на чл. 5, ал. 2 и 3, чл. 8, ал. 4 и чл. 11.

(2) Алинея 1 се прилага и за влакна, които се влагат за постигане на антистатичен ефект и които не превишават 2 на сто от масата на крайния продукт.

(3) За продукти по чл. 9 процентното съдържание по ал. 1 и 2 трябва да се изчислява поотделно за масата на основата и масата на вътъка.

Раздел III.
Етикетиране на текстилните продукти

Чл. 13. (1) Лицата, които пускат на пазара текстилни продукти за производствени или търговски цели, трябва да ги етикетират.

(2) Когато текстилните продукти не са предназначени за продажба на краен потребител или се доставят в изпълнение на обществена поръчка, етикетирането по ал. 1 може да бъде заменено или допълнено чрез информацията в търговската документация, придружаваща текстилните продукти.

Чл. 14. (1) Наименованията, описанията и съдържанието на текстилните влакна по чл. 4 - 11 и по приложение № 1 трябва ясно да се посочат в търговската документация. Използването на съкращения в договорите за продажба и фактурите не се допуска. Може да се използва автоматизиран код за обработка на информация, при условие че този код е обяснен в същия документ.

(2) Когато текстилните продукти се предлагат за продажба на потребител, наименованията, описанието и спецификатът на съдържанието на текстилните влакна по чл. 4 - 11 и в приложение № 1 трябва да се посочват с ясен, разбираем и еднакъв текст в рекламните, каталожните и търговските документи, на опаковките, етикетите и обозначенията.

(3) Когато се предоставят описания или информация, различни от определените в наредбата, те трябва да се дават отделно.

(4) Алинея 3 не се прилага за търговски марки и наименования на производители, които могат да се посочат непосредствено преди или след описанията, определени в наредбата.

(5) В случаите по ал. 4, когато търговска марка или наименование на производител, обозначени на текстилен продукт, който се предлага за продажба или е продаден на потребител, са наименования или съдържат като прилагателно или като корен на дума някое от наименованията, определени в приложение № 1, или наименование, което може да се обърка с тях, търговската марка или наименованието на производителя трябва непосредствено да се предхождат или последват от наименованията, описанията или данните за съдържанието на текстилни влакна, предвидени в чл. 4 - 11 и в приложение № 1, с ясен и четим текст.

Чл. 15. (1) За текстилни продукти, предлагани за продажба или продавани на краен потребител на територията на Република България, информацията, използвана за етикетиране и обозначаване по чл. 13 и 14, трябва да се предоставя и на български език.

(2) За макари, масури, чилета, кълбета или каквито и да са други малки количества прежди за шиене, кърпене и бродиране изискванията на ал. 1 се прилагат само за общия етикет върху опаковката или при представянето им.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато отделни артикули от текстилните продукти, определени в т. 18 от приложение № 2, са етикетирани, информацията може да е на който и да е език на държава - членка на Европейската общност.

Чл. 16. При етикетирането се допуска използване на описания и данни, различни от определените в чл. 4, 5 и 8, свързани с характеристиките на продукта, когато тези описания и данни са елемент на търговските практики.

Чл. 17. (1) Текстилни продукти, състоящи се от два или повече компонента с различно влакнесто съдържание, трябва да носят етикет, посочващ влакнестото съдържание на всеки компонент.

(2) Изискването на ал. 1 не е задължително за компоненти, съставляващи по-малко от 30 на сто от общата маса на продукта, без масата на основните подплати.

(3) Когато два или повече текстилни продукта имат едно и също влакнесто съдържание и обикновено образуват цялостен продукт, те трябва да носят само един етикет.

Чл. 18. (1) Етикетите на корсетните продукти трябва да съдържат информация за влакнестия им състав, включваща състава на целия продукт или състава на отделните части, както следва:

1. за сутиени - външния и вътрешния плат на чашките и гърба;

2. за корсети - предницата, гърба и страничните пристягащи елементи;

3. за корсети, комбинирани със сутиен - външния и вътрешния плат на чашките, предните и задните пристягащи елементи и страничните части.

(2) Етикетите на корсетни продукти, различни от тези по ал. 1, трябва да съдържат информация за влакнестия състав на целия продукт или за състава на отделните му части като цяло или поотделно. Такова етикетиране не е задължително за части, представляващи по-малко от 10 на сто от общата маса на продукта.

(3) Когато различните компоненти на корсетните продукти носят отделни етикети, на всеки етикет трябва ясно да е обозначено за коя част на продукта се отнасят съответните данни.

Чл. 19. Влакнестият състав на щамповани платове трябва да се обозначи за целия продукт, като може да се обозначат поотделно съставът на основния плат и на щампованите части с ясно посочване наименованията на отделните компоненти.

Чл. 20. При етикетиране на бродирани платове трябва да се даде информация за влакнестия състав на целия продукт. Основният плат и преждата за бродерия може да се означават поотделно, но наименованията им трябва ясно да се посочват. Когато бродираните части съставляват по-малко от 10 на сто от повърхността на продукта, се посочва само съставът на основния плат.

Чл. 21. При етикетиране на прежди, състоящи се от сърцевина и покритие от различни влакна, предоставяни за продажба на потребителите, трябва да се даде информация за продукта като цяло. Съставът на сърцевината и покритието може да се означават поотделно, но наименованията им трябва ясно да се посочват.

Чл. 22. При етикетиране на кадифени и плюшени платове или на платове, наподобяващи кадифе или плюш, се дава информация за влакнестия състав на целия продукт. Когато лицевата и опаковата страна на такива платове се състоят от различни влакна, може да се даде поотделно обозначение за двете части, като се посочат наименованията им.

Чл. 23. При етикетиране на килими и текстилни подови настилки, чиято лицева и опакова страна се състоят от различни влакна, може да се дава информация само за състава на лицевата страна, чието наименование трябва да е ясно посочено.

Чл. 24. (1) В случаите на текстилни продукти съгласно приложение № 3 и намиращи се в който и да е от етапите, определени и в § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба, не се изисква задължително етикетиране или обозначение, включващо наименованието или състава им.

(2) Когато продукти, определени в приложение № 3, са етикетирани или обозначени, с което е дадена информация за наименование, състав, търговска марка или наименование на производител и която включва като име прилагателно или като корен на дума някое от наименованията, определени съгласно приложение № 1, или наименование, което може да се обърка с тях, прилагането на чл. 13 - 23 е задължително.

(3) Когато текстилни продукти, определени в приложение № 2, са от един вид и имат еднакъв състав, те могат да се предлагат за продажба заедно с общ етикет, съдържащ данни за състава съгласно изискванията на наредбата.

(4) Съставът на текстилни продукти, продавани на метър, трябва да се посочва само за предлаганите за продажба дължини или ролки.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 търговците трябва да осигурят възможност на крайния потребител да се запознава напълно самостоятелно със състава на продуктите.

Чл. 25. (1) За целите на етикетирането на всички текстилни продукти при определяне процентното съдържание на влакната съгласно чл. 5 - 11 не се включват:

1. нетекстилни части, кантове, етикети и отличителни знаци, ивици за обточване и гарнитури, които не са неделима част от продукта;

2. копчета и катарами, облечени с текстилна материя;

3. аксесоари, декорации, нееластични ленти, еластични конци и ленти, прибавени на специфични и точно определени места на продукта и за които се прилагат изискванията на чл. 12;

4. видими, разграничими влакна само за декоративни цели;

5. антистатични влакна.

(2) За целите на етикетиране на текстилни подови настилки и килими при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват компонентите, различни от използваемата повърхност.

(3) За целите на етикетиране на платове за тапициране, пердета и завеси при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват свързващи и запълващи основи и вътъци, които не формират използваемата/лицевата страна на плата.

(4) За целите на етикетиране на други текстилни продукти при определяне на процентното съдържание на влакната не се включват: платове, служещи за основа или подплата, подлепващи и подсилващи материали, междинни подплати, подложни канави, конци за шев и прикрепване, освен ако те заместват основата и/или вътъка на плата, пълнежи, които са обект на разпоредбата на чл. 17 и нямат изолационна функция, и подплати.

(5) Алинея 4 не се прилага за:

1. материали, които са основа или подплата на текстилни продукти и които служат за укрепване на лицевата част на текстилните продукти, в частност като одеяла и платове с две лица;

2. опаковата страна на кадифени или плюшени платове и подобни продукти.

(6) При определяне на процентното съдържание на влакната в текстилните продукти не се включват промазващи вещества, свързващи средства, апретури, подлепващи материали, колосващи вещества, импрегниращи продукти, допълнителни багрила и продукти за щамповане и други продукти за текстилна обработка. Тяхното количество трябва да е такова, че да не въвежда потребителя в заблуждение относно състава на текстилните продукти.